Начало |  Кои сме ние |  Галерия |  Новини |  За контакти |  Вход

"Брой 36 / януари 2016"
Въведение
Традиции и иновации
Гост
Гост - продължение
 

Новини
ОДОБРЕНИ ПРОГРАМИ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ
НОВА КНИГА
МЕЖДУНАРОДЕН СЕРТИФИКАТ ПО КАЧЕСТВОТО
ПОЛИТИКА ПО КАЧЕСТВО
 

Полезни връзки
Министерство на образованието и науката
Мрежа на учителите новатори
Образователен портал
РИО - гр. Пловдив
ПУ "Паисий Хилендарски"
Булвест 2000
 



ОТНОШЕНИЕ НА РОДИТЕЛИТЕ ОТ РОМСКИ ПРОИЗХОД КЪМ ДЕЦАТА ИМ ОТ ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Семейството е сложна система от взаимодействие между съпрузи, родители, деца и други родственици. В съвкупност тези отношения съставляват микроклимата на семейството, който влияе на емоционалното самочувствие на всички членове. Семейството е най- важната институция за социализация на децата, в хода на която се усвояват определени ценности, норми на поведение, знания, култура. Взаимодействието на децата с родителите се явява първи опит за взаимодействие на децата с окръжаващия свят. Опитът от това общуване формира определени модели на поведение спрямо други членове на обществото.
Изучаването на детско-родителските отношения е изключително важно както за определяне факторите, влияещи върху формиране личността на детето, така и за организиране на психолого-педагогическата практика. За значимостта на този проблем свидетелстват фактите, че много авторитетни психологически теории, като психоанализата, бихевиоризма или хуманистичната психология са се занимавали с този проблем, като разглеждат взаимоотношенията между родители и деца като важен фактор за детското развитие.
Първите експериментални изследвания в областта на детско- родителските отношения са започнали през 1899 г., като е разработен въпросник, разглеждащ мнението на родителите за наказанията на децата. През 30-те години на ХХ век се отбелязва бърз напредък в изследванията по проблема.
Предучилищната възраст е предмет на внимание от страна на учените педагози и психолози. През този период , от развитието на децата, се наблюдава ускорено развитие на психичните процеси у децата. По това време малкият човек активно усвоява широк спектър от различни видове дейности. През предучилищната възраст се развива самосъзнанието, формира се самооценката, протича формиране йерархия на мотивите, както и тяхната подчиненост. И точно в този период най- важно се явява влиянието на семейството върху формирането на личността на детето, влиянието на съществуващите в него детско- родителски отношения. Именно в семейството децата усвояват навици за взаимодействие с околните, усвояват различни социални роли, норми на поведение и ценности. Типа поведение на родителите оказва силно въздействие върху формирането на личността на детето. Влиянието на семейството върху децата от предучилищна възраст е най- силно от всички възпитателни въздействия. С. Въчева подчертава, че семейството е най- важният възпитател на детето [ 2 ].
В последните години проблемите свързани със семейството са все по- актуални и в нашето общество. Съвременното семейство претърпя сериозни изменения. Увеличава се броя на хората , които съжителстват на т. нар. „семейни начала”. Разбира се, „един подпис” не променя чувствата на хората, които живеят заедно. Но той би могъл да означава поемане на отговорност към любимия човек, а в последствие и към децата. Младите хора имат нужда от психологическа подкрепа един към друг, от поделяне на отговорността при отглеждане на децата. Още по- важни са и чувството не само на отговорност, но и на любов, разбирателство и взаимно уважение. Възпитанието, е сигурния път да се върви напред без страх. Връзката между личността на родителя и възпитаване поведението на детето е сложна задача. Нейното решение зависи силно от характера на детето и условията за живот в семейството.
Лев Толстой казва, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко семейство е нещастно по своему. А какви са ромските семейства? Отговор на този въпрос дава Йосиф Нунев в книгата си „Ромското дете и неговата семейна среда”[6]. В нея той разглежда ценностната система на ромите. За тях са важни свободата, родът и семейството, децата, веселието.
Проблемите на ромската общност са особено актуални днес. Много се пише за проблемите на ромите, но като че ли се обръща по- голямо внимание на битовите проблеми. Не толкова често се засягат проблемите в самите семейства, начинът по който родителите възпитават децата си, отношението на родителите към децата от предучилищна възраст. Сериозен проблем е и все по-нарастващата неграмотност сред младите роми. Всеизвестен факт е, че за голяма част от тях /особено за живеещите в малки населени места - образованието не е ценност.
Работата на нас, предучилищните педагози е свързана и с ежедневно общуване с родителите. Много често ние, учителите забелязваме даден проблем преди родителите и наш дълг е да споделим за него с тях и заедно да потърсим решение . За съжаление проблемите в семействата са много и през последните години не само не намаляват, но и се увеличават. Животът на хората в малките населени места е труден, поради отдалечеността от големите градове и невъзможността да се намери добра работа. Това води до влошаване качеството на живот и на ромските семейства. Ранното напускане на училище по- късно води до затруднение в намиране на добра работа.Това с пълна сила се отнася и за семействата в с. Друмево, община Шумен. Проблемите на възрастните неминуемо се отразяват и на най- малките членове на семействата.
Изследването на проблема ще направи възможни корекции в положителна насока в ежедневната ми работа както с децата, така и с родителите- роми.
Всичко това ми даде основание да направя педагогическо изследване за отношението на родителите- роми към децата от предучилищна възраст.
Изследването се проведе с родителите на 18 деца от предучилищна възраст от ромски произход, живеещи в с. Друмево, община Шумен.
За нуждите на проучването се осъществи интервю с родителите и тест за диагностика на отношението на родителите към децата си на А.Я. Варга и В. В. Столин.
В следствие на проведеното интервю се получиха интересни резултати.
Данни от интервюто с родителите.
СОЦИАЛЕН СТАТУС НА РОДИТЕЛИТЕ:
В девет семейства и двамата родители са безработни или това са 50% от семействата. Тези родители се водят от социалните служби трайно безработни и получават ежемесечно т.нар. „помощи”. Те са безработни от години, но и не търсят работа на трудов договор. За такава работа се изисква известен образователен ценз, какъвто те нямат. Същевременно те си намират сезонна работа: събиране на билки през лятото, орехи през есента, добив на дърва от горски масиви и др. Всички тези трудови дейности са нерегламентирани и към получените средства не се отчисляват данъци към държавата. Подобна трудова дейност не е свързана и със спазване на определена трудова дисциплина т.е. на работа се ходи не всеки ден / дори и в активен сезон/, а според желанието на хората. Заплащането става в края на работния ден „на ръка”. Много често спечелените през деня пари се изразходват още през същия ден.
Майките в останалите семейства са по- голямата част от безработните родители. Те се занимават с отглеждането на децата, които често са много на брой. Майките получават и т.нар. „детски” и за тях това е един сигурен доход, който на практика никак не е малък в многодетните семейства.
Подобни трудови навици на родителите не водят в по- късен етап, до създаване на такива и в подрастващите деца.
Само в три семейства и двамата родители работят.Това представлява 17% от родителите, които имат постоянна работа. Тези родители се отнасят с необходимата отговорност към трудовите си задължения и ценят работата, която имат.
В шест семейства (33%) работи само единия родител, а другия е безработен. И в тези семейства без работа са майките.
ПЪЛНИ-НЕПЪЛНИ СЕМЕЙСТВА
Семействата, в които родителите имат сключен брак са 6 на брой или това са 33%.
Непълните семейства са 12 на брой или това са 67 %. Трябва да отбележа и един доста често срещан факт, който установих в резултат на разговори с родителите и на лични наблюдения. Тези семейства нямат брак по документи. На практика обаче, децата се отглеждат и от двамата си родители. Децата на едни и същи родители, обикновено в многодетни семейства, някои носят бащините имена, а някои са записани на името на майката. Причината за това е желанието на някои майки да са „самотни майки”, което им позволява да получават допълнителни средства за отглеждане на децата. Такива наблюдения имат и социални работници, работещи с тези родители, и това понякога води до промени в нормативната уредба на социалното министерство.
БРОЙ ДЕЦА В СЕМЕЙСТВОТО:
Семействата с едно дете са 4 или 22%. Това са все още много млади родители и вероятно ще имат и други деца.
Семействата с две деца са 5(27%). Тези родители са грижовни и отговорни към децата си.
Семействата с три деца са 3 или това са 16%. Семействата с четири и повече деца са 6 (33%).
Преобладават семейства с три и повече от три деца или това са т. нар. многодетни семейства. Те представляват 50% от изследваните семейства.
ОБРАЗОВАТЕЛЕН СТАТУС НА РОДИТЕЛИТЕ:
Висше образование-няма родители с висше образование.
Средно образование имат родителите само от две семейства (11%).
Основно образование имат родителите от три семейства (16%).
Родителите от останалите 13 семейства са учили по различен брой години и то в начален етап на основно образование (72 %).
За провеждане на изследването използвах: „ Тест за диагностика отношението на родителите към децата си” на Анна Яковлевна Варга и Владимир Викторович Столин.
„Тест за диагностика на отношението на родителите към децата си”
Цел: Тестът представлява психологически инструмент за откриване на родителското отношение при семейства, засягащи въпроси, които са свързани с възпитанието на детето и общуването с него.
Под родителско отношение следва да се разбират разнообразни чувства по отношение на детето, поведенчески стереотипи, практикувани в общуването с него, особености на възприятието и разбирането на характера, на личността на детето и неговите постъпки.
Описание на теста: Въпросникът включва 5 скали:
(1)„Приемане-отхвърляне” – Скалата отразява интегрално емоционално отношение към детето. Съдържанието на единия полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят харесва детето си такова каквото е; родителят уважава индивидуалността на детето си и му симпатизира; родителят се стреми да прекарва дълго време заедно с детето си, одобрявайки неговите интереси и планове.
При висок бал от 24 до 33 точки по скала „приемане/отхвърляне” е налице положително отношение към детето. Възрастният приема детето си такова, каквото е, уважава го, признава индивидуалността му, одобрява и стимулира интересите, поддържа идеите и плановете му, отделя достатъчно време да бъде заедно с детето си.
С висок бал по тази скала се оказаха четири семейства. Това представлява 22 % от изследваните семейства.
Другият полюс на скалата отразява: отношение, при което родителят възприема детето си като лошо, неуспешно, негодно, неприспособимо, непокорно; родителят счита, че детето няма да успее да постигне успехи в живот, не разполага със способности, не е умно и има лоши навици; родителят изпитва към детето си неудовлетвореност, срам, гняв, раздразнение, обида; липсва доверие и уважение към детето.
При нисък бал от 0 до 8 точки по същата скала е налице отрицателно отношение към детето: раздразнение, злоба, досада, ненавист, ревност, гняв. Тези възрастни считат детето за неудачник, не вярват в успешното му бъдеще, оценяват ниско или въобще игнорират всякакви негови успехи, не стимулират при успехи детето си, отнасят се към детето като инфантилен индивид.
За щастие няма семейства с нисък бал, което означава, че родителите не изпитват такива негативни чувства към децата си като ненавист, гняв, злоба. Тези родители не одобряват някои черти на характера у своите деца, и не възприемат децата си като неуспешни, неспособни да се справят сами.
С бал между 9 и 23 точки са 14 семейства. Те са с бал колебаещ се между най- ниския и най- високия и са 78 % от всички изследвани семейства. Като се има впредвид младата възраст на голяма част от родителите може да се смята, че те биха постигнали напредък в отношенията с децата си в благоприятна насока.
(2) „Кооперация” – Скалата отразява социално-желателния образ на родителското отношение. Съдържателно тази скала разкрива: отношение, при което родителят е заинтересован от дейността и плановете на детето си; стреми се да му помага всячески и да му съчувства; той високо оценява интелектуалните и творчески способности на детето си, изпитва чувство на гордост от него; родителят поощрява инициативността и самостоятелността и се старае да приема детето си като равен; на лице е доверие, разбиране и стремеж родителят да се поставя на мястото на детето пр.„ Кооперация” отразява социално- желателния образ на родителското отношение. Тази скала разкрива: отношение, при което родителят е заинтересован от дейността и плановете на детето си; стреми се да му помага по всякакъв начин и му съчувства; той високо оценява интелектуалните и творческите възможности на детето си, изпитва чувство на гордост от него; родителят поощрява инициативността и самостоятелността и се старае да приема детето си като равен. Налице е доверие, разбиране и стремеж на родителя да се постави на мястото на детето при решаване на спорни въпроси.
Високият бал от 7 до 8 точки свидетелства за отношение на засилен искрен интерес на възрастния към детето, родителят поощрява самостоятелността и инициативността, както и да приема детето като равен.
С висок бал са пет семейства. Това са 28% от изследваните семейства.
При тази скала високият бал предполага много добро отношение на родителите към децата. За съжаление, както е видно от резултатите, процентът на тези семейства не е никак голям. Само една малка част от семействата градят перспективни отношения с децата си, предполагащи изграждането на самостоятелни и инициативни личности.
Ниският бал от 1 до 2 точки по тази скала показва противоположното отношение.
С нисък бал са четири семейства. Това представлява 22% от изследваните семейства.
Тревожен е процентът на семействата с нисък бал- това са четири семейства (22%). Тук интересът на родителите към детето е малък, липсва доверие към него; родителите не го поощряват, тъй като смятат, че не може да се справя само. Оттук и липсата на помощ и съчувствие. Не е налице заинтересованост от дейностите на децата.
50% от изследваните семейства са със средни стойности от 3 до 6 точки.
Прави впечатление високият брой семейства – 9, при които е отчетен бал от 3 до 6 точки. При тях се отчитат т. нар. междинни резултати. Смятам, че в тези семейства, особено тези с по- висок бал, би могло да се получат и по- добри резултати във взаимоотношенията, ако семействата потърсят помощ от педагозите в детската градина. Увереност за това ми дават моите лични впечатления за отношенията на родителите към децата им, които до голяма степен се потвърждават и от отчетените резултати от направените тестове.
(3) „Симбиоза” – Скалата отразява междуличностната дистанция в общуването с детето. При високи балове може да се приеме, че родителят се стреми да поддържа симбиотични отношения с детето си. Съдържателно тази тенденция отразява: отношение, включващо усещане на родителя, че той и детето имат еднакви цели; родителят се стреми да удовлетворява всички потребности, да защитава детето от трудностите и опасностите в живота; същевременно родителят изпитва една непрекъсната напрегнатост, напрежение и тревожност за детето си, струвайки му се, че то все още е малко, неопитно и беззащитно. Тревожността на родителя се повишава винаги, когато започне процеса на автономизация по силата на обстоятелствата и тогава при него се появява силна ригидност и съпротива да предостави самостоятелност и свобода на детето си. Скалата „ Симбиоза” отразява междуличностната дистанция в общуването с детето. При високи балове се приема, че родителят се стреми да поддържа симбиотични отношения с детето си. Това означава отношение, включващо усещане на родителя, че той и детето имат еднакви цели; родителят се стреми да удовлетворява всички потребности, да защитава детето от трудности, но същевременно родителят изпитва напрежение, напрегнатост, тревожност за детето си, тъй като му се струва, че то все още е твърде малко, беззащитно и неопитно. Ниският бал от 1до 2 точки показва, че възрастният се намира на значителна дистанция от детето си, не се грижи достатъчно за него, липсва емпатия и отговорност.
Минимален бал имат пет семейства (28 %) .
Високият бал от 6 до 7 точки свидетелства за това, че е премината оптималната граница на психологическа дистанция между родителя и детето. Възрастният е „ слепнал” за него, като му отнема възможността за самостоятелност. Родителят на всяка цена се стреми да предпазва детето си от всякакви трудности, неприятности като осъществява хиперопека над него. В резултат детето се учи на това поведение и в по- късна възраст, когато излезе от родителското семейство и създаде свое, изпитва трудност. Някои деца, в по- късна възраст доста умело, чрез манипулация, се възползват от симбиотичната връзка с родителите си, която на практика се оказва неосъзната слабост за тях/родителите /. Това порасналите вече деца използват да експлоатират родителите си и да ги поставят под зависимост.
Максимален брой точки са събрали четири семейства (22 %).
(4) „Авторитарна хиперсоциализация” – Скалата отразява формите и насочеността на контрола върху поведението на детето. При висок бал по тази скала родителското отношение се приема определено за авторитарно, деспотично и консервативно-ограничаващо. Родителят изисква от детето без уговорки пълно послушание, дисциплина и подчинение; той се стреми да налага своята воля, но не е в състояние да се поставя на мястото на детето, респ. да мисли и преживява като него; за проявено своеволие, детето се наказва сурова, а стимули за добро поведение не се прилагат; родителят непрекъснато фиксирано следи социалните успехи на детето и неговото индивидуално поведение – мисли, чувства, навици, интереси, контакти и пр.
Високият бал от 6 до 7 точки по скала „контрол”разкрива авторитарно и деспотично отношение към детето; поставени са изисквания за безпрекословно подчинение, изпълнение, дисциплина, послушание, строг режим от правила и норми; отнета е инициативността и правото на детето на свободен избор; счита се, че този стил на родителско отношение е изключително вреден за адаптацията на детето във външния свят.
Резултатите от направеното изследване по тази скала не отчитат наличие на подобно отношение към децата.
Ниският бал от 1 до 2 точки по същата скала свидетелства за това, че практически отсъства всякакъв контрол над детето; възрастният не приема за сериозни и отговорни интересите, желанията, плановете, амбициите на детето си, не оказва подкрепа и насърчаване.
С нисък бал от 1- 2 точки се оказаха 4 семейства, което представлява 22%.
С резултат 3- 5 точки са 14 семейства или това са 78 %.
Счита се, че оптималния вариант на отношение по тази скала е в рамките на 3 до 5 точки.
Следва продължение в Гост - 2

Жени Христова Станиславова. ЦДГ \" Камбанка\", с. Друмево, община Шумен,



"Училище за двама" е първото електронно списание в България за предучилищно възпитание. Създадено е в помощ на учителите и родителите и съдържа оригинални теоретични и практически идеи за възпитанието на децата.
         Издател: ФракТайм ООД, гр. Асеновград