Начало |  Кои сме ние |  Галерия |  Новини |  За контакти |  Вход

"Брой 36 / януари 2016"
Въведение
Традиции и иновации
Гост
Гост - продължение
 

Новини
ОДОБРЕНИ ПРОГРАМИ ЗА КВАЛИФИКАЦИЯ
НОВА КНИГА
МЕЖДУНАРОДЕН СЕРТИФИКАТ ПО КАЧЕСТВОТО
ПОЛИТИКА ПО КАЧЕСТВО
 

Полезни връзки
Министерство на образованието и науката
Мрежа на учителите новатори
Образователен портал
РИО - гр. Пловдив
ПУ "Паисий Хилендарски"
Булвест 2000
 



ГРАЖДАНСКО ВЪЗПИТАНИЕ - ЩО Е ТО?

Провокирана съм да структурирам собственото си разбиране за същността и значението на гражданското възпитание от интервюто на министър Тодор Танев, който казва: „…Трябва да има гражданско образование от първия до последния клас в училище”. и последвалите коментари в Интернет форума на група „Педагози” от социалната мрежа Facebook.
Представям обобщения си опит под формата на самоинтервю. Преподавам дисциплината “Гражданско образование” в ПУ”П.Хилендарски” на студенти от педагогически специалности повече от двадесет години. Натрупаното ми познание недоумява, опростенческото разбиране на гражданското образование и нуждата от възпитаването на граждани. Моето негодувание се подкрепя от мненията отразени във форума, които се поляризират в три хипотези.
Какво е разбирането за гражданското образование?
Първата хипотеза: И сега си го имаме гражданското образование и го реализираме по най-добрия начин. Тази хипотеза се подкрепя от твърденията: то е демократично по дух; високо квалифицирани учители го реализират; постигат се прекрасни резултат.[Мариета Нанчева Имам група по Гражданско образование с осем деца от моя четвърти клас. Работим по проекти, занимаваме се с различни интересни неща. Тези два часа в петък след обяд са любимо време за тях. Научиха много и все не им стига.]
Втората теза е нашето училището като институция е ужасно и едва ли гражданското образование ще промени нещо: повяват се здравословни проблеми на учениците; изкривени са ценностите; усвояват се вредни навици – алкохолизъм, наркомании и др.; ограничава се личностната изява, чрез закостеняло учебно съдържание [Kina Kotlarska Абсолютно не съм съгласна. Министърът не е наясно как функционира в момента гражданското обазование у нас.; Златинка Лефтерова С новия предмет, въведен от 1 до 12 кл., според мен, нищо няма да се постигне. А въпросът с оценяването по такъв предмет, а и, пази боже, матура по гражданско образование звучи, за мен, цинично; Мария Тодорова- Сандева И сега, г-жо Илчева, като се "навъдят" едни преквалификации за "Учител по гражданско образование", мани-мани.]
Хипотеза трета: Без съмнение нужни са сериозни промени в институциите от образователната система, ако искаме тя да запази мястото си в социалната система. В законопроекта за предучилищното и училищното образование се предвижда гражданското образование да се изучава като свободно избираем или задължително избираем предмет. Разбирането за гражданското образование надхвърля лаическите не компетентни мнения на отразили разбирането си за него във форума. [Emil Jassim Ако не се възпитават граждани през методиката на отделните предмети, няма смисъл. Поредният маргинализиран предмет ще имаме, че и пак с "преквалифицирани" учители, за да си направят норматива.]
Останалите мнения за необходимостта от гражданско образование в образователната система гравитират около описаните по-горе три хипотези. От направеният анализ се налага извода: Гражданското образование ще наложи несъмнено промяна във възпитателния модел.
Защо педагозите се страхуват от промяната? - от лоялност; от липса на компетентност; от липса на пример; от скептицизъм; загуба на статуса.
Нова ли е идеята за гражданско образование днес?
Гражданското образование датира своето начало от античността в Гърция и Рим и съвпада по време с идеята за демокрация. Цялостно схващане за същността и приложението на гражданското образование е представена от Георг Кершенщайнер през 1914 год. в неговия труд “Схващане за гражданското образование”. За автора на тази книга “да бъдеш гражданин значи за служиш на опреден идеал”. В книгата е представена връзката между общото и гражданското образование като “симбиоза”, отразяваща “здравата национална почва за приложението й”.
Две са опорните точки за създаване на система за гражданско образование:
• Национален идеал;
• Национална почва за неговото приложение.
След освобождението от турско робство успоредно с изграждането на новата държава се появява нужда от специално образование, което да подготвя активни и съзнателни граждани. Приетата през 1879 год. Търновска Конституция предпоставя създаването и въвеждането на гражданското възпитание – с нови идеали.
За новите идеали върху, които се конструира гражданското образование И.Хаджийски пише „Изходът е един: България да стане богата, благоденстваща и щастлива, но - за всички. Тогава целият български народ ще разкрие скритите си сили и ще създаде нова история… Той ще стане тъй велик и уважаван какъвто е бил в миналото. Въпросът е: как да стане това”[2, с.45]
През 1883го. В Източна Румелия в сп. “Училищен дневник”, под редакцията на Йоаким Груев са представени уроци по “гражданско знание”. От първите уроци до обособяването на учебна дисциплина и въвеждането и в образователната система се търси собствена идентичност на образователното съдържание, чрез съчетаване на вече утвърдения европейски опит с традициите и националните идеи.
Законът за народната просвета от 1891г. утвърждава нова учебна дисциплина със свое съдържание и издаването на учебник. По този начин се създава системата за гражданско учене, която е предназначена за всички степени от образователната система и видове училища. Снемането от учебните планове на дисциплините от цикъла на гражданското образование става след 1944 г. поради факта, че за новият тип авторитарна държава, активни и самостоятелни граждани са не само ненужни, но и вредни.
Съвременните социално-политически основи на гражданско образование са:
• либералната държава;
• гражданското общество.
Какво характеризира либералната държава?
Успоредно със забележителните научно-технически постижения ХХ век ще остане в историята на човечеството с утвърждаването на либералната държава. Значението на либерализма е в непреходността на идеята за съчетаването на “груповия интерес със собственото “АЗ”.
След 1989г. с утвърждаване на новия либерален модел на държавно управление в България стана наложително създаването на съпътстващи нови социални явления. Едно от тях е нуждата от гражданско образование като нова възпитателна парадигма.
- Гражданското образование като процес е педагогическо взаимодействие между различни поколения в рамките на интердисциплинарна връзка между отделните предметни области с конкретна цел – подготовка на подрастващите за активно участие в социалния живот.
- Гражданското образование като резултат е достигане на гражданствеността като интегративно личностно качество, позволяващо на човека да осъществява своите юридически, социални, нравствени и политически дейности. Постигането на този резултат е възможен не толкова и само от субективните усилия на личността, колкото от създаването на обществени условия за това – правов ред и хуманизъм.
Защо не се актуализира съществуващия национален опит и съпоставен със световния да създаде работеща система за гражданско образование?
Причинете са много но някой от тях са:
- Не беше изведен национален идеал, който да обедини обществото, в частност подрастващите и формира разбирането им за национална идентичност и принадлежност към общество от консолидирани общности.
- През деветдесетте години идеите на гражданското образование, бяха привнесени от вън от „Отворено образование”, нито по цели, нито по съдържание и технология предлаганата система беше приложима в образователната ни практика. С този акт беше пренебрегнат националния дух и при липса на идеал, гражданското образование беше обречено на нереализиране.
- В частност идеите на гражданското образование бяха „затворени” в лаборатории и дистанцирани от непосредствената им приложимост от практиката.
- През 1999 год в Закона за степента на образование, образователния минимум и учебния план беше регламентирано въвеждането на гражданското образование в общообразователната система, който не сработи.
Предложенията и идеите за гражданско възпитание и образование съм отразила в програмните системи за работа в детската градина „Здравей, училище” и „Приказни пътечки” [2]. Възпитателната теория на гражданското възпитание съм изградила на основата интегрален и интердисциплинарен подход, съпоставяйки личния си опит с този на страни, където гражданското възпитание има традиции и положителни резултати.
Извеждане на целите на гражданското възпитание и образование от общия педагогически процес и фаворизирането му го обрича на неприложимост, както това се е случвало с много и добри педагогически идеи.
Какво трябва да се направи?
Създаване на национална доктрина за възпитаване на граждани по цели, съдържание и технология да съответства на поставените през 2005 година посоки за демократично гражданство, чрез възпитание, като обединяваща цел на гражданското образование за цялата европейска общност.

Литература:
1.Mediapool.bg, Просветният министър е "за" гражданско образование от I до XII клас, От 1 февруари 2014 г.
2. Програмни системи „Здравей, училище” и „Приказни пътечки”, из. Булвест 2000
3..Хаджийски И. ,Оптимистична теория за нашия народ, 1974

доц.д-р Камелия Галчева



"Училище за двама" е първото електронно списание в България за предучилищно възпитание. Създадено е в помощ на учителите и родителите и съдържа оригинални теоретични и практически идеи за възпитанието на децата.
         Издател: ФракТайм ООД, гр. Асеновград