Начало |  Кои сме ние |  Галерия |  Новини |  За контакти |  Вход

"Брой 13 / януари 2010"
Въведение
Традиции и иновации
Гост
Час за родители
Реклама
Репетиториум
 

Новини
ОБУЧЕНИЕ
МОЕТО БЕЗОПАСНО ДЕТСТВО учебно помагало за трета група
МОЕТО БЕЗОПАСНО ДЕТСТВО учебно помагало за трета група
ПОМАГАЛО ЗА ЛЯТНА РАБОТА ПРЕДИ ПЪРВИ КЛАС
 

Полезни връзки
Министерство на образованието и науката
Мрежа на учителите новатори
Образователен портал
РИО - гр. Пловдив
ПУ "Паисий Хилендарски"
Булвест 2000
 



ЗА “НОВИТЕ” СТАРИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ И ТЯХНОТО СЪВРЕМЕННО ТЪЛКУВАНЕ

Abstract
ABOUT “THE MODERN” OLD PEDAGOGICAL PROBLEMS AND THEIR UP-TO-DATE INTERPRETATION
D-r Kameliya Galcheva – Plovdiv Universiti “Paisiy Hilendarski”
Head assistant Georgi Galchev – Plovdiv Universiti “Paisiy Hilendarski”

The child’s school preparation is contrary to the official doctrine and does not achieve the expected results. The child is subject to an academic type of training that is incompatible with the philosophy of the preschool pedagogy and unacceptable for the school. The situation is the same regarding the children’s safety because only the risks of the motor traffic are emphasized and the other risks are ignored.

Key words – school preparation, safe behavior, self-preservation, communication, love for nature, empathy, learning.

В основата на успешното училищно обучение стои готовността на детето за системно учене. Подготовката за училище е една от основните задачи на детската градина. Като възприема постигнатото от нея училището продължава да развива потенциала на детето, съобразно своята философия, с което реализира непрекъснатостта в развитието и образованието на детето. Участвайки в създаването на съвременния облик на проблема за подготовката на детето за училище в разработката представяме някои наши виждания, които внасят нови моменти и предлагат конкретни решения.
В теорията на предучилищната педагогика подготовката на децата за училище условно се разделя на обща и специална. Поради обемното съдържание на проблема ще ограничим нашите разсъждения и предложения в сферата на общата подготовка и акцентираме върху два основни въпроса:
1. Играта като универсален инструмент при формиране на училищната готовност на детето.
2. Формирането на безопасно поведение у детето, като необходимо условие за себеопазването му – слабости и възможности на педагогическия процес в детската градина и семейството.
В разнообразната си дейностна изява предучилищното дете осъществява физически контакт, комуникира и се състезава с другите, преодолява трудности и реагира на агресия, обменя информация и се радва. В нея то разкрепостява въображението си, овладява ценностите на културата и изработва определени навици. Вътрешният стремеж за самореализация, самоактуализация и утвърждаване се явяват базови потребности на детето и когато ги удовлетвори всъщност то неусетно се подготвя да осъществява дейности свързани с училищното му обучение. Реализираните дейности допринасят и за първоначално формиране на целенасочеността на действията и поведението на детето, а тя представлява способност да се действа в съответствие със съзнателно поставена цел. В училището тя е необходима на детето, за да може да разбира условността на учебната ситуация.
В дейностите се постига и конкретна формираност на общуването на детето, което обхваща основните му сфери на жизнени отношения – със заобикалящите го възрастни и връстници, а също и на отношението му към себе си. Залагат се основите на кооперативно-съревнователния тип общуване, на самостоятелността, адекватната и обективна оценка на собствените възможности, на дейностите и техните резултати, които са важен показател за готовността на детето за училищен тип обучение. Държим да отбележим, че психологическите, педагогически и методически аспекти на различните дейности изискват педагогът да има предвид процесуалните им аспекти, а не резултативните, т.е. да развива потенциалът на детето, а не да го прави завършена личност още в предучилищна възраст.
Играта, която все повече липсва на детето в детската градина и е заменена от академичен тип и форми на учене, допринася за формирането на личностната готовност за училищно обучение чрез самата си същност. Съвместната игра е вид диалогично общуване. Тя е форма на познавателна активност и инициативност, способ за изследване и ориентация в реалния свят – пространство, време, обекти, вещи, животни, структури, хора, взаимоотношения, чувства, мисли, потребности и пр. Тя мотивира узнаването и ученето. Тя е воля, ред, правило, подчиняемост, изпълнителност, самоинициатива, сътрудничество, конкуренция, предизвикателство, борба. Претворявайки образа на възрастните в игрите, детето индиректно общува с тях и заедно с реалното извънситуативно-личностно общуване у него се оформя една важна за училищното му обучение способност – способността да се приеме възрастния в ново качество – в качеството на учител, на чийто изисквания то доброволно се подчинява и ще ги изпълнява. Чрез игрите се постигат елементите необходими за практическа реализация на училищната готовност като активност, настойчивост, старателност, заинтересованост, желание за взаимопомощ, дисциплинираност, умение за подчиняване на правила.
Основни показатели в диагностиката на интелектуалното развитие на детето пред прага на училището е формирането на образно мислене, овладяване на основните познавателни средства като умение да класифицират, обобщават, схематизират, моделират и др., наличието на творческо въображение, усвояването на езика, диалогичната и монологична форма на речта като основно комуникативно средство и израз на словесно-логическото мислене. Чрез решаването в игрови план на различни типове интелектуални задачи, изискващи участието и същевременно развиващи образното мислене на децата, се развиват уменията да обобщават представите си за реалните взаимовръзки и отношения между обекти, което пък е основа на логическото мислене. По този начин се достига до способността да се разбират най-общите принципи, връзки и закономерности, лежащи в основата на научното знание. Примерите най-често са от запознаването на децата с околния свят. В това отношение игрите допринасят за осмисляне и затвърдяване на знанията им за взаимодействието на организмите със средата, зависимост между форма, функция, хранене, движение и поведение и др. Между другото тези знания стоят в основата и на екологичното им възпитание. Подобни резултати са отчетени при използване на създадените от нас помагала “Сто и една игри за екологично възпитание” и “Да подготвим първокласника”.
Чрез игрите се развива и целенасочеността и осъзнаването. В тях децата овладяват умението да си поставят конкретна задача, да планират и контролират изпълнението й, да търсят рационалните способи за успешни решения. В диагностичен план за реално съществуване на такива умения говори способността те да бъдат използвани в сходни ситуации. Най-близката такава е учебната ситуация. Подготовката за системно училищно обучение е обвързана и с качественото развитие на въображението, което е в основата на творчеството. То пък е условие за играта и следствие от нея. Творчеството и въображението допринасят за развитието и утвърждаването на необходимите му за обучението качества – активност, любознателност, инициативност, устойчивост пред трудности и настойчивост за постигането на краен и то положителен резултат.
Чрез играта се постига и друг важен елемент от личностната готовност на детето за училищен тип обучение – неговата вътрешна позиция. Тя представлява комплекс от различни типове мотиви за учене като познавателни (желание и потребност да се научава нещо ново), социални (стремеж към общуване в нови ситуации) и личностни (стремеж към самоизява, успехи и признание). В процеса на играта и заради самата игра децата се кооперират и създават игрови групировки. Съвместно играещите деца се обединяват в действията си, обменят идеи, представят и защитават намеренията си, провокират, конфронтират и се помиряват, коригират, допълват и се продължават, натрупват умения да самоорганизират и саморегулират дейността си. Това са все качества, които са необходими за успешно обучение, още повече, че то е съвместно по форма.
Детските игрови обединения са социални групи, в които се забелязват едни от най-важните социални процеси – интеграция и дезинтеграция, които пък определят отношенията между децата в две посоки: отношения на обединяване, сътрудничество и партньорство и отношения на конкуриране и съперничество. Съвместната игра предлага разнообразни и превъзходни условия за упражняване, от една страна в съвместно, а от друга – в съревнователно поведение. В процеса на игровото си взаимодействие с партньорите детето, водено от стремежа да се изяви и завоюва висок социален статус сред останалите, проявява сътрудничество, взаимопомощ, инициативност, новаторство, находчивост, самостоятелност, борбеност. Така се поставят основите и усвояват модели на общуване между хората чрез подготовката и практическото осъществяване на съвместната дейност, съгласуване на мнения, идеи, усилия, осъзнаване на равноправието, взаимодействието, взаимопомощта и съпреживяването, хуманност, толерантност и др. които са елемент на съвместния игров процес, основа на приемливите човешки взаимоотношения:все необходими за успешно училищно обучение качества.
Всички тези аргументи доказват неуместността на ширещото се писане на чертички, лулички, ченгелчета и букви като единствено възможните действия за осъществяване на подготовката на детето за училище. Още повече, че предучилищните педагози не са подготвени методически да осъществяват процеса на овладяване на началната грамотност. В същото време началните учители срещат безброй много трудности за да ликвидират неправилно усвоените графични стереотипи и да формират правилното умение, с което вместо да съкратят и улеснят пътя за постигане на грамотността, то той се удължава и утежнява. В резултат на това са налице невротизирани, немотивирани и неуспяващи първокласници.
Формирането на умения за себеопазване е един проблем с непреходна обществена значимост. За съжаление актуализирането му се определя от повишения травматизъм с деца и пробуждане виновността у възрастните. Проучвайки този въпрос повече от четвърт век можем да правим някои изводи, които да са от полза за бъдещото му теоретично и практическо развитие. Основен извод е че предлаганият модел за приложение в практиката е неправилен, фрагментарен и лишен от интегрираност в цялостния педагогически процес. Технологичните решения са архаични и свеждат съдържателно опасностите грозящи детето до тези на пътя, което е видно от заповед № РД 09-773/19.09.2003 г. на МНП позоваващо се на Закона за движението по пътищата. Този извод води да конкретни слабости и възпрепятства резултата в този посока:
* Парниковата обстановка в детската градина (епизодичното извеждане на улицата, редките пътувания и плакатното обучение) способствува за инфантилизиране на процеса.
* Словесните поучения и игрови стереотипи оказват слабо въздействие върху децата, когато те са в екстремна ситуация. При опасност се включват защитни механизми, които по-скоро усложняват ситуацията и задълбочават опасността - децата стават по-импулсивни, извършват необмислени и непредвидими действия.
* Родителският пример и придобиването на реален позитивен опит от него от децата не винаги е най-удачен.
* У децата е налице противоречие между интелектуалната и практическата реализация на проблемите на безопасното поведение.
Безопасното поведение и опазването на детското здраве не е просто овладяване на знания за околния свят, а преди всичко стил на живот и адекватна реакция в различни ситуации тази е основана теоретична теза, от която разглеждаме проблема за подготовката на детето за училище. В разработката се позоваваме на нашия опит и програмата за “Основи на детската безопасност” на Н. Авдеева (1997).
Съдържанието на работата по формиране на детската безопасност разделяме в две направления:
1. Опасности на микросредата (емоционалното благополучие на детето; опасности в бита; опасности грозящи детското здраве).
2. Опасности на макросредата (детето и другите хора; опасности в природата; опасности на пътя).
Теоретичният модел обвързваме с практически такъв(1). В полза на практическата работа разработихме подходящи помагала степенувайки ги по актуалност и трудност за различни възрастови групи (“Случки-злополучки” и “От игра–беля” за 5-6-год. и “Да подготвим първокласника” за 6-7-год.). В помощ на педагозите разработихме тематично и целево проблема за детската безопасност в методическото помагало “Идеи за всеки ден в детската градина – ІІ” (2001).
1. ЦДГ ”Асенова крепост” и ЦДГ ”Зорница” – и двете от Асеновград.

Доц.д-р Камелия Галчева , Гл.ас. Георги Галчев



"Училище за двама" е първото електронно списание в България за предучилищно възпитание. Създадено е в помощ на учителите и родителите и съдържа оригинални теоретични и практически идеи за възпитанието на децата.
         Издател: ФракТайм ООД, гр. Асеновград